NULA DIES SINE LINEA* ХУДОЖНИКЪТ В РЕКЛАМАТА
е хабилитационен труд на д-р Теодор Иванов Лихов
старши преподавател в катедра гРекламен дизайн“, НХА
за обявения от Национална художествена академия конкурс
за редовен доцент по 8.2 Изобразително изкуство
"Графичен дизайн“ и "Мултимедия в рекламата“
за нуждите на катедра "Рекламен дизайн“
Съдържанието на представения хабилитационен труд е комбинация от контекстуален и визуален разказ изложен върху 66 страници. Той обхваща примери от творческата и преподавателската ми дейност като графичен дизайнер и художник, работещ активно в рекламната ни практика, в опит да защитя и докажа няколко основни тези, за които става дума малко по-долу. Подбраните примери и реализации имат за цел практически да илюстрират работоспособността на тезите едновременно в рекламния дизайн и в художествени прояви. С това се доказва по недвусмислен начин органичната цялост на дизайн-процеса в рекламата като художествена практика с ясни специфики, която технологиите не могат да подменят в нейната същност.
Като втора част в същото книжно, като следвам логиката и разказа от първите страници, съм добавил върху още над 33 страници по-широк спектър от проекти, които играят ролята на портфолио, но които са във връзка и като подкрепа на същите ТЕЗИ защитавани в хабилитационния труд. При тях акцентът е върху различните посоки на експериментиране с контекста и новите актуални технологии на реализация.
Художникът в рекламата е невидим персонаж, своеобразен оксиморон**, противоположност на много от клишета за творец със собствен авторски почерк. Той е артист, който влиза в нова роля при всяка конкретна задача, художник чието творческо его е сторило път на марката, продукта или каузата за които работи - те са главните герои в рекламната кампания. Под прожекторите, особено видими са художественият образ и среда създадени от него, а той, авторът отсъства стъпка назад. Той самият, най-често и няма претенции за пълно авторство, защото в механиката на рекламните практики най-често е част от динамичен екип, който като герой често присъства в разказите тук …
Този хабилитационен труд е опит за критично вглеждане и самоанализ, а често и самоирония по повод различни идеи – реализирани или конкурсни. Например печатното издание, като книжно тяло и подвързия е намигване към болезнено познатите гработни календари - пирамиди“, стереотипен продукт в пред коледната рекламна истерия… На пръв поглед тази закачка е много локална, но проблематиката, която се засяга на следващите страници е значително по-сериозна и широка като тематика. Воден от убеждението гмисли глобално, действай локално“ споделям избрани проекти от полето на графичния и комуникационен дизайн, минавам през използването на традиционни и експериментални фотографски способи като инструмент в тях и завършвам с ролята на мултимедията в рекламната практика , като многоканален инструмент за послания.
Фокусът, както вече стана дума е поставен върху няколко основни тези, в които съм убеден и опитвам да отстоявам и защитавам във всички професионални активности, доколкото ми позволяват силите през годините:
При всеки конкретен случай, художникът в рекламата се опитва да реши сложен комплекс от задачи. Минава през преодоляването на множество проблеми в непрекъсната съпоставка на редица фактори. В тази комплексна ситуация, като основополагащ принцип той се опира на ясни функционални и естетически критерии, които му помагат да създаде адекватен художествен образ и изведе проекта до възможно най-добрите за ситуацията решения. Тези критерии се формират първо като резултат от правилно и целенасочено образование – тук е мястото да отдам нужната почит на всички мои преподаватели през годините – Поклон!
И второ, като натрупан личен практически опит, при който бягството от рутината и запазването на професионалното любопитство са константни, а личните естетически категории се развиват с натрупване. Този тандем от критерии и тяхното развитие бих определил като научно – приложни приноси, доколкото илюстративния материал трасира тяхната прогресия във времето и функционалните критерии се базират върху актуални научни определения.
Благодарение на присъщите за вторичните фази на дизайн-процеса самоограничения от композиционен характер (от финансово естество те, като че ли са постоянни :-) художникът се опитва да намери вярната мярка и баланс между необходимата комуникативност, да предпази от излишен шум рекламното съобщение и да запази нужния фокус на рекламната кампания. Тук, като особено важна бих подчертал ролята на професионалната среда и добронамереното откровено колегиално отношение. В този смисъл бих се определил като истински късметлия, защото ако в професионалната си практика ти избираш екипа, равноправна част и партньор, в който да станеш, то в преподавателската си дейност институцията те кани да се включиш във формат, където йерархичният подход е основополагащ. Ще подчертая отново, че съм късметлия и е наложително да благодаря искрено за климата на професионална откровеност с колегите си от Катедрата и Факултета. Така аз продължавам да се уча и мога да разчитам на обективно колегиално мнение, когато съм в естествени състояния на съмнения, така присъщи на творческите натури. Тези състояния и процеси са приносни от приложна гледна точка, защото са примери от реалната професионална практика и биха могли да бъдат ползвани при обучения на по-млади колеги като модели за екипна работна среда.
Третият принцип, който според скромното ми мнение носи най-голям творчески потенциал, е да се установяват непрекъснато нови, непознати до момента контекстуални и визуални връзки между факти, обстоятелства и образи. С това те изненадват и провокират особено любопитство в аудиторията. При най-успешните практики се създават нови знаци и семиотични символи, маркери на времето, които често изпреварват темите на деня. Ако тези нови герои са в комбинация с добър и стилен хумор, който да улесни комуникацията, а наративът съдържа силно, докосващо емоционално послание, то синергията на тези компоненти би превърнала рекламната кампания в незабравимо преживяване. За нея би се говорило дълго след актуалността на самия продукт, за който е създадена като с това я превръща в ясен артефакт със социална значимост. И тук е нужно да се акцентира, че предпоставка за това е експериментаторската нагласа и липсата на страх от грешка, провал. Този тип смелост в комбинация с познаването на широк спектър от традиционни похвати за работа, генезисът на най-новите технологии и тенденции в професията са в основата на успешната преподавателска работа. Това гбезстрашие” е аналогично както за дизайн процеса, така и за научната работа. Това ни дава основание, успешните примери да определим и като научни приноси, особено когато се базират върху продължителни проучвания, а резултатите са повторяеми и обусловени от теоретични постановки, очертават тенденции.
Често се случва, особено в полето на най-новите технологии, образователният процес да е двупосочен: Docendo discimus – преподавайки ние също се учим от нашите най-млади колеги. Те, освен че дават смисъл на всичките ни преподавателски усилия, с присъщата на възрастта непредубеденост и любопитство, са пионери в интуитивното прилагане на най-актуалните технологични нововъведения.
Благодаря им за споделянията.
Във всеки от примерите и историите, които следват се опитвам да изследвам тези принципи, а автобиографичният елемент никъде не се отрича, както и съвпаденията на имена, места и събития не са случайни…Няма ограничения от възрастов или джендър характер, единствено не се препоръчва за хора със занижени нива на чувство за хумор.
През годините се редуват чисто художествени "арт“ и рекламни дизайн проекти, като акцентът е, както вече стана дума, върху графичния дизайн и новите медии. Те не са подредени по хронологичен принцип, а по-скоро съм се опитал да намеря контекстуална или сюжетна нишка по между им, с която да се илюстрира друго мое убеждение проверено в практиката: художникът е органичен персонаж и е без значение къде се проявява неговата креативност. Често се случва идеи и технологични иновации от дизайн проекти да оплодят и намерят проявление в чисто творчески задачи. Както и обратното: идеи и метафори от художествени проекти са скачали и работили успешно в полето на рекламата, което отново я утвърждава като типичен художествен процес.
Като илюстрации на тези разсъждения, на следващите страници споделям субективната си селекция от проекти. От тях някои са сполучливи, други – повече, но със сигурност Вие ще се ориентирате най-безпристрастно в този ДИНАМИЧЕН ПЕЙЗАЖ, а може и да се разпознаете на места сред него…
Ще се радвам искрено, ако удоволствието от това пътуване е взаимно!
.:Т:.Л. София, юли 2022
* NULA DIES SINE LIEA(лат.) – нула дни без линия, нито ден без работа
**Оксиморон - логически изключващи се противоположности
http://rechnik.info (посетен на 30 юни 2022)
EN version will be coming soon.
е хабилитационен труд на д-р Теодор Иванов Лихов
старши преподавател в катедра гРекламен дизайн“, НХА
за обявения от Национална художествена академия конкурс
за редовен доцент по 8.2 Изобразително изкуство
"Графичен дизайн“ и "Мултимедия в рекламата“
за нуждите на катедра "Рекламен дизайн“
Съдържанието на представения хабилитационен труд е комбинация от контекстуален и визуален разказ изложен върху 66 страници. Той обхваща примери от творческата и преподавателската ми дейност като графичен дизайнер и художник, работещ активно в рекламната ни практика, в опит да защитя и докажа няколко основни тези, за които става дума малко по-долу. Подбраните примери и реализации имат за цел практически да илюстрират работоспособността на тезите едновременно в рекламния дизайн и в художествени прояви. С това се доказва по недвусмислен начин органичната цялост на дизайн-процеса в рекламата като художествена практика с ясни специфики, която технологиите не могат да подменят в нейната същност.
Като втора част в същото книжно, като следвам логиката и разказа от първите страници, съм добавил върху още над 33 страници по-широк спектър от проекти, които играят ролята на портфолио, но които са във връзка и като подкрепа на същите ТЕЗИ защитавани в хабилитационния труд. При тях акцентът е върху различните посоки на експериментиране с контекста и новите актуални технологии на реализация.
Художникът в рекламата е невидим персонаж, своеобразен оксиморон**, противоположност на много от клишета за творец със собствен авторски почерк. Той е артист, който влиза в нова роля при всяка конкретна задача, художник чието творческо его е сторило път на марката, продукта или каузата за които работи - те са главните герои в рекламната кампания. Под прожекторите, особено видими са художественият образ и среда създадени от него, а той, авторът отсъства стъпка назад. Той самият, най-често и няма претенции за пълно авторство, защото в механиката на рекламните практики най-често е част от динамичен екип, който като герой често присъства в разказите тук …
Този хабилитационен труд е опит за критично вглеждане и самоанализ, а често и самоирония по повод различни идеи – реализирани или конкурсни. Например печатното издание, като книжно тяло и подвързия е намигване към болезнено познатите гработни календари - пирамиди“, стереотипен продукт в пред коледната рекламна истерия… На пръв поглед тази закачка е много локална, но проблематиката, която се засяга на следващите страници е значително по-сериозна и широка като тематика. Воден от убеждението гмисли глобално, действай локално“ споделям избрани проекти от полето на графичния и комуникационен дизайн, минавам през използването на традиционни и експериментални фотографски способи като инструмент в тях и завършвам с ролята на мултимедията в рекламната практика , като многоканален инструмент за послания.
Фокусът, както вече стана дума е поставен върху няколко основни тези, в които съм убеден и опитвам да отстоявам и защитавам във всички професионални активности, доколкото ми позволяват силите през годините:
При всеки конкретен случай, художникът в рекламата се опитва да реши сложен комплекс от задачи. Минава през преодоляването на множество проблеми в непрекъсната съпоставка на редица фактори. В тази комплексна ситуация, като основополагащ принцип той се опира на ясни функционални и естетически критерии, които му помагат да създаде адекватен художествен образ и изведе проекта до възможно най-добрите за ситуацията решения. Тези критерии се формират първо като резултат от правилно и целенасочено образование – тук е мястото да отдам нужната почит на всички мои преподаватели през годините – Поклон!
И второ, като натрупан личен практически опит, при който бягството от рутината и запазването на професионалното любопитство са константни, а личните естетически категории се развиват с натрупване. Този тандем от критерии и тяхното развитие бих определил като научно – приложни приноси, доколкото илюстративния материал трасира тяхната прогресия във времето и функционалните критерии се базират върху актуални научни определения.
Благодарение на присъщите за вторичните фази на дизайн-процеса самоограничения от композиционен характер (от финансово естество те, като че ли са постоянни :-) художникът се опитва да намери вярната мярка и баланс между необходимата комуникативност, да предпази от излишен шум рекламното съобщение и да запази нужния фокус на рекламната кампания. Тук, като особено важна бих подчертал ролята на професионалната среда и добронамереното откровено колегиално отношение. В този смисъл бих се определил като истински късметлия, защото ако в професионалната си практика ти избираш екипа, равноправна част и партньор, в който да станеш, то в преподавателската си дейност институцията те кани да се включиш във формат, където йерархичният подход е основополагащ. Ще подчертая отново, че съм късметлия и е наложително да благодаря искрено за климата на професионална откровеност с колегите си от Катедрата и Факултета. Така аз продължавам да се уча и мога да разчитам на обективно колегиално мнение, когато съм в естествени състояния на съмнения, така присъщи на творческите натури. Тези състояния и процеси са приносни от приложна гледна точка, защото са примери от реалната професионална практика и биха могли да бъдат ползвани при обучения на по-млади колеги като модели за екипна работна среда.
Третият принцип, който според скромното ми мнение носи най-голям творчески потенциал, е да се установяват непрекъснато нови, непознати до момента контекстуални и визуални връзки между факти, обстоятелства и образи. С това те изненадват и провокират особено любопитство в аудиторията. При най-успешните практики се създават нови знаци и семиотични символи, маркери на времето, които често изпреварват темите на деня. Ако тези нови герои са в комбинация с добър и стилен хумор, който да улесни комуникацията, а наративът съдържа силно, докосващо емоционално послание, то синергията на тези компоненти би превърнала рекламната кампания в незабравимо преживяване. За нея би се говорило дълго след актуалността на самия продукт, за който е създадена като с това я превръща в ясен артефакт със социална значимост. И тук е нужно да се акцентира, че предпоставка за това е експериментаторската нагласа и липсата на страх от грешка, провал. Този тип смелост в комбинация с познаването на широк спектър от традиционни похвати за работа, генезисът на най-новите технологии и тенденции в професията са в основата на успешната преподавателска работа. Това гбезстрашие” е аналогично както за дизайн процеса, така и за научната работа. Това ни дава основание, успешните примери да определим и като научни приноси, особено когато се базират върху продължителни проучвания, а резултатите са повторяеми и обусловени от теоретични постановки, очертават тенденции.
Често се случва, особено в полето на най-новите технологии, образователният процес да е двупосочен: Docendo discimus – преподавайки ние също се учим от нашите най-млади колеги. Те, освен че дават смисъл на всичките ни преподавателски усилия, с присъщата на възрастта непредубеденост и любопитство, са пионери в интуитивното прилагане на най-актуалните технологични нововъведения.
Благодаря им за споделянията.
Във всеки от примерите и историите, които следват се опитвам да изследвам тези принципи, а автобиографичният елемент никъде не се отрича, както и съвпаденията на имена, места и събития не са случайни…Няма ограничения от възрастов или джендър характер, единствено не се препоръчва за хора със занижени нива на чувство за хумор.
През годините се редуват чисто художествени "арт“ и рекламни дизайн проекти, като акцентът е, както вече стана дума, върху графичния дизайн и новите медии. Те не са подредени по хронологичен принцип, а по-скоро съм се опитал да намеря контекстуална или сюжетна нишка по между им, с която да се илюстрира друго мое убеждение проверено в практиката: художникът е органичен персонаж и е без значение къде се проявява неговата креативност. Често се случва идеи и технологични иновации от дизайн проекти да оплодят и намерят проявление в чисто творчески задачи. Както и обратното: идеи и метафори от художествени проекти са скачали и работили успешно в полето на рекламата, което отново я утвърждава като типичен художествен процес.
Като илюстрации на тези разсъждения, на следващите страници споделям субективната си селекция от проекти. От тях някои са сполучливи, други – повече, но със сигурност Вие ще се ориентирате най-безпристрастно в този ДИНАМИЧЕН ПЕЙЗАЖ, а може и да се разпознаете на места сред него…
Ще се радвам искрено, ако удоволствието от това пътуване е взаимно!
.:Т:.Л. София, юли 2022
* NULA DIES SINE LIEA(лат.) – нула дни без линия, нито ден без работа
**Оксиморон - логически изключващи се противоположности
http://rechnik.info (посетен на 30 юни 2022)
EN version will be coming soon.
|
|
tl_resume_of_nula_dies_sine_linea_художникът_в_рекламата___.pdf | |
File Size: | 234 kb |
File Type: |
007_list_of_activities_ИЗЯВИ_teddy_liho_copy.pdf | |
File Size: | 172 kb |
File Type: |
008_Теодор_Лихов_таблица2_-_naukometricni_ПОКАЗАТЕЛИ_copy.pdf | |
File Size: | 174 kb |
File Type: |
002_2022_07_cv_eustandart_bg-teddyliho_copy.pdf | |
File Size: | 223 kb |
File Type: |
003_КОПИЯ_от_Дипломи_за_средно_висше_образование_и_Доктор_copy.pdf | |
File Size: | 4125 kb |
File Type: |